Фондация Програма Стъпка по Стъпка
 Кои сме ние?
 Философия
 Развитие на програмата и  Проекти
 Квалификационна дейност
 Акредитация на Програма
 Стъпка по Стъпка
 Методическа литература
 Нашата мрежа
 Партньори
 Контакти
Проект "Помощни училища"

Проект “Помощни училища” е тригодишен международен проект, финансиран от Институт “Отворено общество” в Ню Йорк. В него са включени четири държави – България, Унгария, Чехия и Словакия. Той е ориентиран към работа с ромски деца в помощните училища и техните родители. Проектът стартира с разрешение на Министерство на образованието и науката от учебната 1999-2000 г. в три помощни училища в България – ПУ “Отец Паисий” – Благоевград, ПУИ “Д-р Петър Берон” – Враца и ПУ “Д-р Власаки Шуманов” – Сливен и се администрира от Фондация “Програма Стъпка по Стъпка”. Тези училища имат по един експериментален клас, а от учебната 2000-2001 г. са включени всички първи класове от трите помощни училища и три предучилищни групи на училището във Враца.

Основание за проекта

През 1999 година, Институт “Отворено Общество” в Ню Йорк финансира пилотен образователен изследователски проект в четири страни: Словакия, Чехия, България и Унгария.

Пилотният проект се основава на убеждението, че ромските деца са неправилно насочени към помощни училища и са неправилно третирани като “умствено изостанали.” Хипотезата на проекта е, че при подходящи условия за учене, мнозинството от ромските деца биха били напълно способни да демонстрират академични постижения и да отговорят на стандартите на учебната програма на общообразователното училище. Бе наета образователната фирма Proactive Information Services Inc., която направи независими изследване.

Цели на проекта

  1. Да открие онези ромски деца, които неправилно са изпратени в помощни училища за да:
    • подобри техните академични умения и
    • да ги интегрира в училищната система на общообразователното училище след три години.
  2. Да разработи образователен модел за постигане на успех на ромски деца. в училище
  3. Да предложи начини за устойчивост на модела.

Подход на проекта

Тъй като основната предпоставка е, че значителен брой ромски деца в помощните училища не са “умствено изостанали”, подходът по необходимост е персонализиран и се фокусира върху следните компоненти:

  • ангажираност на учителите да признава максималните способности на децата;
  • работа в екип на всички нива на проекта;
  • редовно и активно наблюдение работата на учителите;
  • поставяне на акцент върху професионалното усъвършенстване на педагогическия персонал на училището и
  • ангажиране с обективно и системно оценяване на изследователския процес.

Моделът

Обучението в експерименталните и в първите класове се извършва по програмата на общообразователното училище и методиката на преподаване на Програма “Стъпка по Стъпка”. Образователният модел беше основан върху опита на доказана и ефективна образователна практика. Той има пет ключови компонента:

  • учебната програма за общообразователните начални училища да замести програмата на помощните училища;
  • методиката на програма Стъпка по Стъпка като средство за работа;
  • обучение по образование без предразсъдъци за всички учители;
  • подходящи методики за изучаващите втори език;
  • включване на ромски координатор за работа със семейството, който е помощник при обучението във всяко училище, включено в проекта.

Използване на програмата за масовите начални училища

Използването на програмата за началните общообразователното училища е централен компонент на модела. Докато децата учат по програмата на помощните училища, на тях се преподава приблизително половината учебен материал в сравнение с този, който се предлага на децата в общообразователното училище. С всяка година става все по-трудно интегрирането на децата в общообразователното училище.

Методиката на програмата Стъпка по Стъпка

  • Програма Стъпка по Стъпка се основава на следните принципи:
  • образователната практика трябва да отговаря на развитието на детето,
  • подходът в класната стая и занималнята трябва да бъде с център детето и да се опира на индивидуализирането,
  • уменията се развиват в центрове по дейности, чрез представяне на интегрирани тематични понятия,
  • ученето е по-скоро един активен процес, а не пасивен такъв и
  • родителите са партньори в образованието на техните деца.

Изпълнението на проекта включваше изпълнението на следните дейности:

  • Подкрепа на училищата – техническо оборудване, образователни материали, информация, организатор за работа със семейството;
  • Тренинги за учители, организатори за работа със семейството, психолози, логопеди, администратори, родители;
  • Изследване – мониторинг и диагностика на детското развитие;
  • Обогатяване на образователното съдържание – междукултурно сътрудничество, образование без предразсъдъци;
  • Международно сравнително изследване;
  • Осигуряване на качество – развитие на критерии, качествени индикатори и подходящи средства за оценяване.
  • Професионално развитие на екипа – постоянно обучение и подготовка на треньори.
  • ИнтеграцияІ
    • приемственост детска градина – помощно училище – общообразователно училище
    • взаимодействие помощно училище – общообразователно училище
    • взаимовръзка Фондация “Програма Стъпка по Стъпка” – Министерство на науката и образованието.

Образование без предразсъдъци
Основната предпоставка на образованието без предразсъдъци за подобряване академичните резултати на учениците е педагозите да:

  • разгледат своите собствени предразсъдъци и открият как те се проявяват в тяхната работа и тяхното ежедневие, което ще доведе до разбиране на това как това отношение и схващания дълбоко засягат академичните постижения на техните ученици,
  • развият интер-културно разбиране и познаване на ромските общности,
  • разработят инструменти, с които да контактуват с ромските общности и да ги накарат да се чувстват добре дошли в училището и
  • разберат как доминиращата култура затвърждаваа митовете и стереотипите, които са пагубни за ученето на децата.

Методики за изучаващите втори език
Тъй като много ромски деца отиват на училище без да владеят добре официалния език на своята страна, моделът включва методики, които подпомагат техните умения за усвояване и ползване на официалния език. Те се основават на следните принципи:

  • по-добрите умения за ползване на първия език (майчиния език) улесняват развитието на умения за ползване на втори език,
  • познаването на отделните култури е от съществено значение и
  • набляга се върху използването на подхода на цялостния езиков опит при преподаване на четене и писане, осигуряване на контекст и смисъл на ученето.

Ромски координатор за работа със семейството
Специален елемент на този модел е включването на един допълнителен възрастен във всеки клас, който принадлежи към общността на децата. Ролята на ромския координатор за работа със семейството е да: помага в класната стая (често превежда за децата, които не говорят официалния език); служи като модел за децата; включва ромския език, култура и история в учебната програма, служи за връзка между семейството и училището.

Резултати от изследването

Методология

Подход
Структурата за оценяване беше разработена в началото на проекта. Тя се базира на няколко основни положения:

  • отчитане на контекста, нуждите и изискванията на програмата на всяка страна,
  • необходимостта от обща структура за всички страни-участнички и общи резултати,
  • използването на инструменти за събиране на данни от всички страни заедно и данни от всяка страна по отделно и
  • аналитичен подход, имащ за цел да даде възможност за правене на изводи, свързани с успеха на ромските деца във всички училища на проекта, но нямащи за цел да сравнява успеха на една страна с този на друга страна.

Структурата за оценяване е насочена към контролиране и оценяване на желаните резултати от проекта. Моделът на проекта беше разработен за постигане на следните резултати:

  • академичен успех, доказан от постиженията на децата по програмата за масовите училища,
  • създаване на подходящи условия за да се подпомогне академичния успех на ромските деца, засвидетелстван от положително поведение и отношение на учениците към училище, високо ниво на участие на родителите, подкрепа от родителите и учебна среда, която подпомага ученето на децата.

Разработване на инструменти
През втората година от проекта бяха разработени тестове по учебната програма от учители, специалисти от университети или педагогически институти, Министерство на образованието, треньори.

Бяха разработени интервюта, въпросници и инструменти за наблюдение. Стандартизирани формуляри за записване присъствието на учениците и участието на родителите. Инструментите и формулярите бяха използвани през първата година от проекта и уточнявани, когато беше необходимо, за събиране на данни през втората година.

Ключови резултати

Постижения на учениците по учебната програма за масовите училища.

След 2 години, 64% от учениците във 2 клас на пилотните групи функционираха на ниво, което позволяваше да бъдат интегрирани в 3 клас на общообразователното училище. Като цяло, 47% от децата нямат нужда от допълнителна помощ за интегриране, докато 17% отговарят на стандартите на минимално ниво и имат нужда от подходяща помощ.

След две години, 62% от учениците във 2 пилотен клас на помощното училище можеха да отговорят на стандартите на официалния език за 2 клас на програмата за масовото училище. Като цяло, 68% отговориха на стандартите по математика.

Учениците, които започнаха 1 клас и говореха само ромски език, без знания по официалния език на страната, постигнаха стандартите на учебната програма за общообразователното училище. Всички тези ученици бяха на ниво, на което можеха да бъдат интегрирани.

Заключение: Ромски деца, които се учат в помощни училища могат да постигнат резултати отговарящи на стандартите на учебната програма в масовите начални училища.

Условия, подпомагащи академичните постижения на учениците.

Присъствие на учениците

Във 2 клас на помощните училища пилотните класове посещават часовете в значително по-голяма степен от контролните класове. Общата присъственост в пилотните класове е 85%, в сравнение със 73% в контролните класове.

Като цяло, разликата между нивото на присъствие на ромските ученици и на тези не от ромски произход в пилотните групи не се различава съществено.

Резултатите показват, че постиженията на учениците са силно зависими от присъствието в пилотните класове. Учениците с най-високо присъствие имат най-добри изгледи за академични постижения.

Ромски деца, които се учат в помощни училища могат да постигнат резултати отговарящи на стандартите на учебната програма в масовите начални училища.

Заключение: При условие, че присъствието е очевидно свързано с академичните постижения, може да се твърди, че е важно децата да посещават редовно училище. Определянето на специфичните условия, които стимулират присъствието на ромските деца изисква по-нататъшни изследвания и трябва да се счита за тема на бъдещи изследвания. По-нататък, данните в това изследване сочат, че ромските деца посещават училище толкова редовно колкото и тези с не-ромски произход, което отхвърля схващането, че е вероятно ромските деца по-рядко да посещават училище от техните връстници.

Отношение на учениците към училището

Бяха интервюирани ученици и в пилотните и в контролните групи. Отговорите на учениците сочат, че докато над три-четвърти от всички ученици харесват училището, това може да се каже и за учениците в пилотните класове.

При една и съща пропорция на ученици в пилотните и контролните групи, които посочват че харесват учебни дейности като рисуване/изкуство, учениците в пилотните групи по-често казват, че харесват училището по академични причини, като четене, писане, математика.

Ромските деца имат положително отношение към училището. Ромските деца в пилотните групи споделят, че харесват училището.

Участие и отношение на родителите

Честотата на присъствието на родителите в училище беше значително по-висока във 2 клас на пилотните групи отколкото в контролните групи. Средният брой контакти на родителите с училището по време на учебната година беше 46 в пилотните групи, сравнено с 12 в контролните групи. Родителските контакти включваха посещение в класните стаи, индивидуални срещи с учителите и групови срещи с учителите и другите родители.

Ромските родители в пилотните класове се ангажираха много повече в училището на своите деца отколкото родителите на децата от контролните групи.

Ромските родители високо ценят образованието и искат техните деца да успеят. Родителите на децата в пилотните групи имат по-високи надежди за образованието на своите деца.

top   home

Created by ABC Design & Communication